„КОЛОКОЛЬНАЯ СОНАТА”
Владимир Сахарцев
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАМБАНЕНА СОНАТА
В сън се унесох:
Пътят ме хвана,
затичах – момченце,
и слушах как
през лятото весел
звън на камбана
глухо кънтеше
някъде пак.
Заспалото село
разстлало е лоно…
Над псета тревожни
гонгът се вие,
в грешни предели
кърши поклони.
Вече не може
трели да скрие.
Звездните мини
безмълвно блещукат,
сякаш обмислят
псалми! И вехт
звън ще премине
кротичко тука –
явно бои се
от неуспех.
Соната, отлята
от мед, се лее –
тържествено, тежко
узрява здрав
звук над земята.
Плува над нея,
а ехото среща
звън величав.
Криле разтворил,
звукът витаещ
с ветреца играе,
руши покой.
Не млъква горе,
навлязъл в рая –
нека се знае,
че там е той!
Ту ще нарасне,
ту ще притихне,
жива камбана е –
гони от мен
мисли ужасни,
които развихрям,
щом ме обхванат
в тъмния ден.
…Морфей ни дарява
с неземно чудо.
Отново разплисква се
изгревът стар.
В съня ми останала,
дълго ще чувам
мъдрата изповед
на звънар.
Камбаната плува…
Дали ще я зърна,
ще чувам ли вечно
камбанен покой?
Пак сън ще сънувам,
но да ме върне
към детство далечно
не може той.
Ударения
КАМБАНЕНА СОНАТА
В сЪн се унЕсох:
пЪтят ме хвАна,
затИчах – момчЕнце,
и слУшах кАк
през лЯтото вЕсел
звЪн на камбАна
глУхо кънтЕше
нЯкъде пАк.
ЗаспАлото сЕло
разстлАло е лОно…
Над псЕта тревОжни
гОнгът се вИе,
в грЕшни предЕли
кЪрши поклОни.
ВЕче не мОже
трЕли да скрИе.
ЗвЕздните мИни
безмЪлвно блештУкат,
сЯкаш обмИслят
псАлми! И вЕхт
звЪн ще премИне
крОтичко тУка –
Явно боИ се
от неуспЕх.
СонАта, отлЯта
от мЕд, се лЕе –
тържЕствено, тЕжко
узрЯва здрАв
звУк над земЯта.
ПлУва над нЕя,
а Ехото срЕшта
звЪн величАв.
КрилЕ разтвОрил,
звукЪт витАешт
с ветрЕца игрАе,
рушИ покОй.
Не млЪква гОре,
навлЯзъл в рАя –
нЕка се знАе,
че тАм е тОй!
ТУ ште нарАсне,
тУ ште притИхне,
жИва камбАна е –
гОни от мЕн
мИсли ужАсни,
коИто развИхрям,
штОм ме обхвАнат
в тЪмния дЕн.
…МорфЕй ни дарЯва
с незЕмно чУдо.
ОтнОво разплИсква се
Изгревът стАр.
В сънЯ ми остАнала,
дЪлго ще чУвам
мЪдрата Изповед
на звънАр.
КамбАната плУва…
ДалИ ще я зЪрна,
ште чУвам ли вЕчно
камбАнен покОй?
Пак сЪн ште сънУвам,
нО да ме вЪрне
към дЕтство далЕчно
не мОже тОй.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Сахарцев
КОЛОКОЛЬНАЯ СОНАТА
Снилось мне как-то:
Тропкой окольной,
Бежал я, мальчонка,
И слышал, как
В гармонии с летом
Звон колокольный
Тянулся, гулкий,
Издалека.
Уснувшей деревни
Простёрлось лоно,
Притихли собаки...
А певчий „гонг”
На землю грешную
Шёл с поклоном:
Знать, по-другому
Уже не мог.
Звездная россыпь
Мерцала неслышно,
Да так, что впору
Псалмы запеть!
А звон не хотел
Подниматься выше.
Боялся, видно,
Что не успеть.
Сонатой отлитая
Медь звучала –
Весомо, торжественно,
Не в набат.
Плыл, не смолкая,
Звон величавый,
На эхо спешное
Не богат.
Парил, крылами
Ветров играя,
Волной Благовеста
Омыв покой.
Не мог смолчать
За вратами рая,
Желая сказать,
Что один - такой.
То нарастая,
То вдруг слабея,
Колокол жил,
Отгоняя прочь,
Мысли черные,
Что успели
Меня одолеть,
Постучавшись в ночь.
...Морфей сотворил
Неземное чудо.
Алой полоской
Взошла заря.
Долго, наверное,
Помнить буду
Вещую исповедь
Звонаря.
Колокол часто
Меня тревожит:
Услышу где-то
На склоне дня,
И... вспомню сон,
Который не может
В далёкое детство
Вернуть меня.
http://www.stihi.ru/2012/10/03/4364